2 oct 2022, 11:18

Есен на село 

  Poesía
407 9 7

... дувари с вкопчени бръшляни, егреци с ялови кози,

със мокри от дъжда сукмани по хълма есента пълзи,

седя под кривите си круши – и в сумрачната мърчина

селцето – стихнало, се гуши в две педи ледена слана,

ни кончето пръхти във дама, в зори – със третия петел,

спря попчето да пее в храма – налива се с резлив отел,

 

в полето с гнилите салаши се дръгне вятърът в зори,

и кметът към града отпраши, нарамил пак торба парѝ,

рекичката – и тя, издъхна! – и нито риба, нито рак,

нарамил дрехата си връхна, се връща лудият по мрак,

припламне слънцето, припуши в дрипясалите ми кладни,

мълча под кривите си круши в печални, есенни слани.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??