23 sept 2015, 0:01

Есен палитрена

804 1 11

Палитра от краски. Черга нашарена.
Циганско лято с дюлев привкус.
Слънчев отблясък от грозд кехлибарен.
Есен щрихована в златен ракурс.


Огнени ритми. Искряща жарава.
Кърваво тръпнещо вън зарево.
Бал листопаден. Миг незабрава.
Песенно тъжно птиче перо.

 

Вятър подгонен. Река ромоляща.
Бягащи бързеи към вечността
Облаци перести. Капки сълзящи.
Думи дъждовни. Изгряла дъга.

 

Художник: Ася Толедо

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Огнени ритми. Искряща жарава.
    Кърваво тръпнещо вън зарево.
    Бал листопаден. Миг незабрава.
    Песенно тъжно птиче перо."

    Чудесен стих!!! Поздрави за нарисуваната есен с думи!!!
  • Богата образност! Съчетанието с пейзажа е чудесно!
  • Прекрасни са! И стихът ти, и картината! А от тези дюли каква хубава ракийка става... Тези дни пих такава в Сърбия...Ммммммм.
    Поздрави!
  • За красотата есенна,за листопада втъкан от цветове топли приканват те нежно към любовта!Красива картина нарисувана с нежност!До нови Таничка!!!
  • Невероятна картина си нарисувала с думи, Таня! Харесах си бягащите ручеи към вечността!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...