15 jul 2022, 20:44  

Есен по ръба на юли 

  Poesía » De amor
822 11 28

ЕСЕН ПО РЪБА НА ЮЛИ

 

Когато премалялата стреха

дъждовните си приказки разкаже

и тръгне ненаситната река

да пие сянката ми от паважа

и вятърът се втурне – разпилял

любовния шансон на есента ми,

ще ти отворя златния портал,

но обещаваш ли, че ще останеш?

Дали ме чака после друг живот –

аз уморих се да живея този –

навярно с изумруден небосвод

или пътека с макове и рози,

която през пшеницата криви

и много надалеко се простира –

почти дотам, де пролетният взрив

светулки и щурци ведно събира,

и всяко плътско земно тържество

бледнее като белег върху кожа,

вселенска неподправена любов

обгръща ме – (напълно е възможно!),

и аз ще бъда само шепот тих,

прашинка светлина и нежна рима

от строфата, която посветих

на този, що нарече ме – Любима.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??