Когато премалялата стреха
дъждовните си приказки разкаже
и тръгне ненаситната река
да пие сянката ми от паважа
и вятърът се втурне – разпилял
любовния шансон на есента ми,
ще ти отворя златния портал,
но обещаваш ли, че ще останеш?
Дали ме чака после друг живот –
аз уморих се да живея този –
навярно с изумруден небосвод
или пътека с макове и рози, ...