Есен в душата
Лято е вън, но в душата е есен.
Светът се върти наобратно.
Годините, вплетени в делнична песен,
изнизват се тъй безвъзвратно.
На двора самотен, пред старата къща,
всяка тревичка е спомен.
Мигом нахлува и цял ме обгръща,
във себе си скитам бездомен.
Навътре в гората, по тесни пътеки,
често се губим в безкрая.
Намираме себе си и някак по-леко
се диша с частица от Рая.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Константин Дренски Todos los derechos reservados
