Есен в душата
Лято е вън, но в душата е есен.
Светът се върти наобратно.
Годините, вплетени в делнична песен,
изнизват се тъй безвъзвратно.
На двора самотен, пред старата къща,
всяка тревичка е спомен.
Мигом нахлува и цял ме обгръща,
във себе си скитам бездомен.
Навътре в гората, по тесни пътеки,
често се губим в безкрая.
Намираме себе си и някак по-леко
се диша с частица от Рая.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Дренски Все права защищены
