Есен в душата

Poetry

732 1 3

Лято е вън, но в душата е есен.

Светът се върти наобратно.

Годините, вплетени в делнична песен,

изнизват се тъй безвъзвратно.

На двора самотен, пред старата къща,

всяка тревичка е спомен.

Мигом нахлува и цял ме обгръща,

във себе си скитам бездомен.

Навътре в гората, по тесни пътеки,

често се губим в безкрая.

Намираме себе си и някак по-леко

се диша с частица от Рая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Да, наистина има хармония между сезона и терзанията! Споделям казаното от Кр. Тенев!

2022-07-16T10:53:33+03:00
щураче (любимка)

,а в себе си скитам бездомен. Според мен така се избягва "във" и освен това добива по-ясно смисъла, който си вложил в изречението. Хубаво стихотворение, макар да не казва нищо различно

2022-07-14T21:04:48+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Хубаво. Хареса ми съпоставянето на сезона с душевните терзания. Не е точно контраст, но е различие.
Не открих строга последователност н редуването на дактил (1,6,7-и стих) и амфибрахий.

2022-07-14T10:20:27+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0