Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
14.07.2022 г., 10:09 ч.

Есен в душата 

  Поезия
397 1 3

Лято е вън, но в душата е есен.

Светът се върти наобратно. 

Годините, вплетени в делнична песен,

изнизват се тъй безвъзвратно.

 

На двора самотен, пред старата къща, 

всяка тревичка е спомен.

Мигом нахлува и цял ме обгръща, 

във себе си скитам бездомен. 

 

Навътре в гората, по тесни пътеки,

често се губим в безкрая. 

Намираме себе си и някак по-леко

се диша с частица от Рая.

© Константин Дренски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, наистина има хармония между сезона и терзанията! Споделям казаното от Кр. Тенев!
  • ,а в себе си скитам бездомен. Според мен така се избягва "във" и освен това добива по-ясно смисъла, който си вложил в изречението. Хубаво стихотворение, макар да не казва нищо различно
  • Хубаво. Хареса ми съпоставянето на сезона с душевните терзания. Не е точно контраст, но е различие.
    Не открих строга последователност н редуването на дактил (1,6,7-и стих) и амфибрахий.
Предложения
: ??:??