14 nov 2008, 15:41

Есен в душата ми 

  Poesía » De amor
1622 0 13

Празни гнезда,

оголени клони,

тъжни листа

вятър подгони.

Пак съм сама,

душата ми стене,

есен е вън,

есен е в нея.

Предадена вяра,

чувства излъгани,

в самотна гара

влакът изхвърли ме.

Приятелство скършено,

години заблуда,

всичко е свършено,

крещя до полуда.

Любовта е измама,

думи фалшиви,

отворена рана,

като въглен гори ме.

Боли ме душата,

едва оцелявам,

убити надежди,

спасение няма.

© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??