Есен в душата ми
Празни гнезда,
оголени клони,
тъжни листа
вятър подгони.
Пак съм сама,
душата ми стене,
есен е вън,
есен е в нея.
Предадена вяра,
чувства излъгани,
в самотна гара
влакът изхвърли ме.
Приятелство скършено,
години заблуда,
всичко е свършено,
крещя до полуда.
Любовта е измама,
думи фалшиви,
отворена рана,
като въглен гори ме.
Боли ме душата,
едва оцелявам,
убити надежди,
спасение няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бояна Драгиева Все права защищены
