Есен в душата ми
Празни гнезда,
оголени клони,
тъжни листа
вятър подгони.
Пак съм сама,
душата ми стене,
есен е вън,
есен е в нея.
Предадена вяра,
чувства излъгани,
в самотна гара
влакът изхвърли ме.
Приятелство скършено,
години заблуда,
всичко е свършено,
крещя до полуда.
Любовта е измама,
думи фалшиви,
отворена рана,
като въглен гори ме.
Боли ме душата,
едва оцелявам,
убити надежди,
спасение няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бояна Драгиева Всички права запазени
