Есен в гората
Есен в гората
С тихи стъпки през гората
тръгнах рано сутринта.
Тя, макар тук-там в позлата,
тъжно ронеше листа…
А ветрецът ги замита
от пътечката встрани.
Сякаш сбираше сълзите
на зелените им дни.
Но пък, затова е есен –
малко тъжна, но добра
като романтична песен
и сезон на любовта.
И ми става някак леко.
Спомням си безброй неща.
Миг на нежност отдалеко
вика ме и аз трептя…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Иванова Todos los derechos reservados
