Есен в гората
Есен в гората
С тихи стъпки през гората
тръгнах рано сутринта.
Тя, макар тук-там в позлата,
тъжно ронеше листа…
А ветрецът ги замита
от пътечката встрани.
Сякаш сбираше сълзите
на зелените им дни.
Но пък, затова е есен –
малко тъжна, но добра
като романтична песен
и сезон на любовта.
И ми става някак леко.
Спомням си безброй неща.
Миг на нежност отдалеко
вика ме и аз трептя…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
