Ан.
8 el resultado
Накъде сме тръгнали сами не знаем,
Дали терминалът е наше спасение,
Дали най-добре е да си траем,
И тихо да чакаме съжаление..
Изправи се човеко, погледни си земята! ...
  879 
Незнайно как, кога, защо,
Но нещо в мене си е отишло.
Бях винаги с очи блестящи,
От топлина и обич искрящи.
Обичах и се радвах на света, ...
  516 
Заминах аз надалече,
исках от теб да се скрия вече.
Нови земи под краката ми,
Нова надежда във мене гори.
Нямам си никого тука, ...
  674 
Тъжна била есента,
Мрачна и самотна дори,
Но погледнеш ли отвъд това,
Ще видиш как от красота гори..
Ще познаеш есента и в погледа ми, ...
  631 
Откровено, искрено и лично,
Сега пред себе си ще си призная,
няма да оставя нищо скришно,
И няма болките си повече да трая.
Мислех,вярвах и копнях, ...
  631 
Вещица ли бях, или просто омагьосана?
Извършила грях, или късмета прахосала?
Ти ли ми донесе зла магия,
Че от лошото не мога да се скрия?
Всеки ден от спомените трия, ...
  762 
Сменят се сезони, минават часове,
а във мен живее душата на дете.
През живота мина ми какво ли не,
но моето сърце не пречупи своите криле.
Летяхме с него до различни светове. ...
  806 
Останаха ми шепа мидички морски,
спрях да гледам погледите хорски.
Исках вече новото начало,
да си построя бунгало,
да си свия аз гнездото, ...
  828 
Propuestas
: ??:??