Есенен делник
Нарядно ръси есенен дъждец
балтони сиви, бежови бомбета.
Към спирката ти бързаш отдалеч
през мокри тротоари и павета.
Дървета с голи клони околвръст,
зад тях сивей замислено небето.
Край теб с чадъри бързат мъж след мъж,
и те на работа поели. Ето,
опръсканият автобус е тук,
препълнен както винаги, с което
отдавна вече свикнал си, затуй
продупчваш както винаги билета,
заставаш до студеното стъкло.
По него водна струйка се изцежда,
размива хора, къщи. Свел чело,
задачите за днес наум изреждаш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Костов Todos los derechos reservados
