Feb 3, 2016, 7:51 AM

Есенен делник 

  Poetry » Other
275 0 3

Нарядно ръси есенен дъждец

балтони сиви, бежови бомбета.

Към спирката ти бързаш отдалеч

през мокри тротоари и павета.

 

Дървета с голи клони околвръст,

зад тях сивей замислено небето.

Край теб с чадъри бързат мъж след мъж,

и те на работа поели. Ето,

 

опръсканият автобус е тук,

препълнен както винаги, с което

отдавна вече свикнал си, затуй

продупчваш както винаги билета,

 

заставаш до студеното стъкло.

По него водна струйка се изцежда,

размива хора, къщи. Свел чело,

задачите за днес наум изреждаш.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??