Есенен делник
Нарядно ръси есенен дъждец
балтони сиви, бежови бомбета.
Към спирката ти бързаш отдалеч
през мокри тротоари и павета.
Дървета с голи клони околвръст,
зад тях сивей замислено небето.
Край теб с чадъри бързат мъж след мъж,
и те на работа поели. Ето,
опръсканият автобус е тук,
препълнен както винаги, с което
отдавна вече свикнал си, затуй
продупчваш както винаги билета,
заставаш до студеното стъкло.
По него водна струйка се изцежда,
размива хора, къщи. Свел чело,
задачите за днес наум изреждаш.
© Владимир Костов All rights reserved.
