20 jul 2013, 18:34

Есенен ден

Poesía » Filosófica

537 0 1

Есенен ден

Заудря барабани по стъклата
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
затвори се във мен света!

Оловото се спусна от небето,
притисна хората, града...
Стесни се хоризонтът, след което
смълча и птичите ята.

Тръгнаха облаците на кълбета...
И слънцето се укроти.
Заляха ни сълзите на Небето,
тъга във нас се утаи!

Със хората, завити във кожуси,
и аз се втурнах уморен,
да гоня есенните автобуси
и да проклинам есенния ден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

diqna-liana (Дияна)

Оловото се спусна от небето,
притисна хората,града...
Стесни се хоризонтът,след което
смълча и птичите ята.
Да навява тъга есента! Вие прекрасно сте пресъздали настроението
на хората и природата,която е в нас и с нас.

2013-07-20T19:28:47+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0