Jul 20, 2013, 6:34 PM

Есенен ден

Poetry » Philosophical

535 0 1

Есенен ден

Заудря барабани по стъклата
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
затвори се във мен света!

Оловото се спусна от небето,
притисна хората, града...
Стесни се хоризонтът, след което
смълча и птичите ята.

Тръгнаха облаците на кълбета...
И слънцето се укроти.
Заляха ни сълзите на Небето,
тъга във нас се утаи!

Със хората, завити във кожуси,
и аз се втурнах уморен,
да гоня есенните автобуси
и да проклинам есенния ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

diqna-liana (Дияна)

Оловото се спусна от небето,
притисна хората,града...
Стесни се хоризонтът,след което
смълча и птичите ята.
Да навява тъга есента! Вие прекрасно сте пресъздали настроението
на хората и природата,която е в нас и с нас.

2013-07-20T19:28:47+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0