Jul 20, 2013, 6:34 PM

Есенен ден

536 0 1

Есенен ден

Заудря барабани по стъклата
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
затвори се във мен света!

Оловото се спусна от небето,
притисна хората, града...
Стесни се хоризонтът, след което
смълча и  птичите ята.

Тръгнаха облаците на кълбета...
И слънцето се укроти.
Заляха ни сълзите на Небето,
тъга във нас се утаи!

Със хората, завити във кожуси,
и аз  се втурнах уморен,
да гоня есенните автобуси
и да проклинам есенния ден!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оловото се спусна от небето,
    притисна хората,града...
    Стесни се хоризонтът,след което
    смълча и птичите ята.
    Да навява тъга есента! Вие прекрасно сте пресъздали настроението
    на хората и природата,която е в нас и с нас.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...