Есенен ден
529
0
1
Есенен ден
Заудря барабани по стъклата
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
затвори се във мен света!
Оловото се спусна от небето,
притисна хората, града...
Стесни се хоризонтът, след което
смълча и птичите ята.
Тръгнаха облаците на кълбета...
И слънцето се укроти.
Заляха ни сълзите на Небето,
тъга във нас се утаи!
Със хората, завити във кожуси,
и аз се втурнах уморен,
да гоня есенните автобуси
и да проклинам есенния ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
