20.07.2013 г., 18:34 ч.

Есенен ден 

  Поезия » Философска
387 0 1

Есенен ден

Заудря барабани по стъклата
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
затвори се във мен света!

Оловото се спусна от небето,
притисна хората, града...
Стесни се хоризонтът, след което
смълча и  птичите ята.

Тръгнаха облаците на кълбета...
И слънцето се укроти.
Заляха ни сълзите на Небето,
тъга във нас се утаи!

Със хората, завити във кожуси,
и аз  се втурнах уморен,
да гоня есенните автобуси
и да проклинам есенния ден!

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оловото се спусна от небето,
    притисна хората,града...
    Стесни се хоризонтът,след което
    смълча и птичите ята.
    Да навява тъга есента! Вие прекрасно сте пресъздали настроението
    на хората и природата,която е в нас и с нас.
Предложения
: ??:??