Есенен етюд

22 oct 2024, 10:35

Poesía » Del paisaje

137 0 2

Седя до прозореца и гледам танца на листата,

които есенния вятър закачливо си подмята.

Ту нагоре, ту надолу и спуска ги върху земята.

Есен е, тиха, срамежлива.

Хем жълта, хем кафява,

или сива от мъглата.

А небето, като мъничко дете,

смее се, после пък заплаче.

Под покрива врабче,

настръхнало юначе

се оглежда за трохички по паважа.

И като вярна стража надава своя вик:

Чик-чирик, чик-чирик.

Храна тук има!

Елате да ви я покажа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.