Седя до прозореца и гледам танца на листата,
които есенния вятър закачливо си подмята.
Ту нагоре, ту надолу и спуска ги върху земята.
Есен е, тиха, срамежлива.
Хем жълта, хем кафява,
или сива от мъглата.
А небето, като мъничко дете,
смее се, после пък заплаче.
Под покрива врабче,
настръхнало юначе
се оглежда за трохички по паважа.
И като вярна стража надава своя вик:
Чик-чирик, чик-чирик.
Храна тук има!
Елате да ви я покажа.
© Живко Делчев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
