Есенен етюд
Седя до прозореца и гледам танца на листата,
които есенния вятър закачливо си подмята.
Ту нагоре, ту надолу и спуска ги върху земята.
Есен е, тиха, срамежлива.
Хем жълта, хем кафява,
или сива от мъглата.
А небето, като мъничко дете,
смее се, после пък заплаче.
Под покрива врабче,
настръхнало юначе
се оглежда за трохички по паважа.
И като вярна стража надава своя вик:
Чик-чирик, чик-чирик.
Храна тук има!
Елате да ви я покажа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Делчев Всички права запазени
