24 ago 2005, 19:43

Есенен катарзис 

  Poesía
836 0 6
Дърветата се разсъбличат бавно
върху отворената шепа на Земята.
Небрежно вятърът ухажва
листа с ожулена позлата.

Събличам мнимите приятелства,
роднинства и измислени любови.
Отърсвам пяна от ласкателства,
на женска завист сладките отрови.

Изправям голото си тяло
срещу атаката на зимни сънища.
Снегът ще ме завие в бяло.
Като жених ще ме прегръща.

Но ако някой дъхне с топли устни
върху могилата ми вледенена-
напук на всичко ще възкръсна.
Измръзнала,но несломена!

© Здравка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно е!Поздравления.6
  • Метафората ти е много стилна. Харесвам това събличане!
  • ха,хитро
  • И това ми хареса Здравче!Последния куплет ...би могла да го пооправиш.../ако искаш,разбира се/След като някой "дъхне с устни" накрая не може да си измръзнала...по скоро стоплена и съживена...нали напук ще възкръснешАз така го виждам...да не се губи смисъла.Успех .мила!
  • Хубаво е!
  • Хубаво е, много!
Propuestas
: ??:??