Aug 24, 2005, 7:43 PM

Есенен катарзис

Poetry

1K 0 6

Дърветата се разсъбличат бавно
върху отворената шепа на Земята.
Небрежно вятърът ухажва
листа с ожулена позлата.

Събличам мнимите приятелства,
роднинства и измислени любови.
Отърсвам пяна от ласкателства,
на женска завист сладките отрови.

Изправям голото си тяло
срещу атаката на зимни сънища.
Снегът ще ме завие в бяло.
Като жених ще ме прегръща.

Но ако някой дъхне с топли устни
върху могилата ми вледенена-
напук на всичко ще възкръсна.
Измръзнала,но несломена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

morena (Доменика)

Чудесно е!Поздравления.6

2005-09-17T12:58:54+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Метафората ти е много стилна. Харесвам това събличане!

2005-08-25T18:51:40+03:00
KillaBee (Вероника)

ха,хитро

2005-08-25T12:25:33+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

И това ми хареса Здравче!Последния куплет ...би могла да го пооправиш.../ако искаш,разбира се/След като някой "дъхне с устни" накрая не може да си измръзнала...по скоро стоплена и съживена...нали напук ще възкръснешАз така го виждам...да не се губи смисъла.Успех .мила!

2005-08-25T12:18:14+03:00
iral (Мария Гюзелева)

Хубаво е!

2005-08-25T09:44:03+03:00