Aug 24, 2005, 7:43 PM
Есенен катарзис
Дърветата се разсъбличат бавно
върху отворената шепа на Земята.
Небрежно вятърът ухажва
листа с ожулена позлата.
Събличам мнимите приятелства,
роднинства и измислени любови.
Отърсвам пяна от ласкателства,
на женска завист сладките отрови.
Изправям голото си тяло
срещу атаката на зимни сънища.
Снегът ще ме завие в бяло.
Като жених ще ме прегръща.
Но ако някой дъхне с топли устни
върху могилата ми вледенена-
напук на всичко ще възкръсна.
Измръзнала,но несломена!
върху отворената шепа на Земята.
Небрежно вятърът ухажва
листа с ожулена позлата.
Събличам мнимите приятелства,
роднинства и измислени любови.
Отърсвам пяна от ласкателства,
на женска завист сладките отрови.
Изправям голото си тяло
срещу атаката на зимни сънища.
Снегът ще ме завие в бяло.
Като жених ще ме прегръща.
Но ако някой дъхне с топли устни
върху могилата ми вледенена-
напук на всичко ще възкръсна.
Измръзнала,но несломена!
© Здравка Маринова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Чудесно е!Поздравления.6
-
Метафората ти е много стилна. Харесвам това събличане!
-
ха,хитро
-
И това ми хареса Здравче!Последния куплет ...би могла да го пооправиш.../ако искаш,разбира се/След като някой "дъхне с устни" накрая не може да си измръзнала...по скоро стоплена и съживена...нали напук ще възкръснешАз така го виждам...да не се губи смисъла.Успех .мила!
-
Хубаво е!
-
Хубаво е, много!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
