zara (Здравка Маринова)
111 448
24.08.2005 г., 19:43 ч.

Есенен катарзис 

  Поезия
786 0 6
Дърветата се разсъбличат бавно
върху отворената шепа на Земята.
Небрежно вятърът ухажва
листа с ожулена позлата.

Събличам мнимите приятелства,
роднинства и измислени любови.
Отърсвам пяна от ласкателства,
на женска завист сладките отрови.

Изправям голото си тяло
срещу атаката на зимни сънища.
Снегът ще ме завие в бяло.
Като жених ще ме прегръща.

Но ако някой дъхне с топли устни
върху могилата ми вледенена-
напук на всичко ще възкръсна.
Измръзнала,но несломена!

© Здравка Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно е!Поздравления.6
  • Метафората ти е много стилна. Харесвам това събличане!
  • ха,хитро
  • И това ми хареса Здравче!Последния куплет ...би могла да го пооправиш.../ако искаш,разбира се/След като някой "дъхне с устни" накрая не може да си измръзнала...по скоро стоплена и съживена...нали напук ще възкръснешАз така го виждам...да не се губи смисъла.Успех .мила!
  • Хубаво е!
  • Хубаво е, много!
Предложения
: ??:??