rudin (Иван Христов)
858 1444
4 nov 2010, 7:24

Есенен стих 

  Poesía » Del paisaje
1170 0 12

 

Бавно в този лист обрулен

пада пъстроцветна есен

и притихва многострунен

звук на порива сърдечен.

 

А реката, ромоляща,

пролет буйна и пенлива,

приглушено я изпраща

побеляващата зима.

 

Белокоса и красива,

под леда си ще я скрие

но отдолу тя е жива

и към топъл бряг се вие.

 

Тъй и чувствата смразени

някой ден ще се отприщат

и ще бликнат спотаени

нови гейзери от мисли.

 

С любовта си ще окъпят

някоя мечта красива.

Някоя Надежда скъпа

туй - ще каже - ти отива!

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??