Есенен стих
Бавно в този лист обрулен
пада пъстроцветна есен
и притихва многострунен
звук на порива сърдечен.
А реката, ромоляща,
пролет буйна и пенлива,
приглушено я изпраща
побеляващата зима.
Белокоса и красива,
под леда си ще я скрие
но отдолу тя е жива
и към топъл бряг се вие.
Тъй и чувствата смразени
някой ден ще се отприщат
и ще бликнат спотаени
нови гейзери от мисли.
С любовта си ще окъпят
някоя мечта красива.
Някоя Надежда скъпа
туй - ще каже - ти отива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
