28 nov 2018, 7:55

Есенен залез

  Poesía » Civil
576 0 0



Дори в тези студени есенни дни,
залезът плахо протяга гореща ръка.
Докосва ни нежно, да не изгори,
замръзнали от тишината сърца.

А тук, на земята, е гъста мъгла,
толкова гъста, чак непрогледна.
Наблизо не виждаме и любовта,
а всяка обич за нас е последна.

А залезът, верен, човека прегръща,
приспива града с приказна песен.
Леда в топлина, с усмивка превръща,
сякаш е лято, а знам, че е есен.

Явор Перфанов
26.11.2018
Г.Оряховица

:)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

2018

 

 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...