28.11.2018 г., 7:55

Есенен залез

574 0 0



Дори в тези студени есенни дни,
залезът плахо протяга гореща ръка.
Докосва ни нежно, да не изгори,
замръзнали от тишината сърца.

А тук, на земята, е гъста мъгла,
толкова гъста, чак непрогледна.
Наблизо не виждаме и любовта,
а всяка обич за нас е последна.

А залезът, верен, човека прегръща,
приспива града с приказна песен.
Леда в топлина, с усмивка превръща,
сякаш е лято, а знам, че е есен.

Явор Перфанов
26.11.2018
Г.Оряховица

:)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2018

 

 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...