Nov 28, 2018, 7:55 AM

Есенен залез

  Poetry » Civic
575 0 0



Дори в тези студени есенни дни,
залезът плахо протяга гореща ръка.
Докосва ни нежно, да не изгори,
замръзнали от тишината сърца.

А тук, на земята, е гъста мъгла,
толкова гъста, чак непрогледна.
Наблизо не виждаме и любовта,
а всяка обич за нас е последна.

А залезът, верен, човека прегръща,
приспива града с приказна песен.
Леда в топлина, с усмивка превръща,
сякаш е лято, а знам, че е есен.

Явор Перфанов
26.11.2018
Г.Оряховица

:)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

2018

 

 

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...