24 oct 2015, 13:21

Есени 

  Poesía » De amor
523 0 0

Не мога да моля небето отново за тебе,
невдишани чувства в две празни очи
се молят за въздух на слънцето ледено
и с болна усмивка се гушкат в лъжи...


Във есенен транс не догарят желания,
светулки мъждукат в пейзажа загадъчно
и тихо просъскват безцветни стенания
на лято горещо със край недостатъчен...

 

И в тази накриво усмихната приказка
жадуваш да светиш, а без небе не е лесно...
Угасваш без дири в деряща безсмислица
и цяла безцелно превръщаш се в èсени.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??