7 abr 2013, 10:11

Есени

  Poesía
563 1 0

              ЕСЕНИ

Пъстрее златната есен,

обагрена в шарен килим.

Постила своята нежност

в по-мек и от пух балдахин.

 

Заформил е своите рожби

стар кестен, но макар и бодлив,

рисуват го с обич и слънцето,

и пурпурен залез красив.

 

А свежият полъх на вятъра

разгръща клони с финес,

че малко гнезденце за мечтатели

е свило врабченцето днес.

 

И нищо, че зимата люта

ще бръсне и стриже от студ,

там тайничко в сламата сгушени

ще са моят зов, топлина и уют.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...