Във парка двама – той и тя
се гледаха усмихнато.
От тази гледка засия Светът
и замълча умислено.
А пък небето заваля -
хлипаше от щастие.
Влюбените и Дъжда,
Приеха за свой съучастник.
Есента бе непукист.
/Всъщност се преструваше.
Гледката на Любовта
откровено я вълнуваше./ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.