Есенна дъга (За Любовта с Любов)
Във парка двама – той и тя
се гледаха усмихнато.
От тази гледка засия Светът
и замълча умислено.
А пък небето заваля -
хлипаше от щастие.
Влюбените и Дъжда,
Приеха за свой съучастник.
Есента бе непукист.
/Всъщност се преструваше.
Гледката на Любовта
откровено я вълнуваше./
Пусна слънце.
Освети златото в короните.
И запяха във синхрон
листата и клоните.
Слънцето разнежено
капчиците близна.
Седемцветната дъга
хич не бе капризна.
В мигом тя се появи
и успях да зърна,
Двамата как приюти
и във цвят прегърна.
Никой в този миг за Двамата
тук не съществуваше.
Близо там до тях бях аз
и Любовта им „чувах”.
© Ирен All rights reserved.
Еееее, Валери, миииии аз не съм се крила от тях, просто бяха погълнати един от друг. Пък аз се радвам на млади и влюбени хора. Мииииии тя природата даже им се радваше. 
