15 nov 2020, 19:14

Есенна любов 

  Poesía » De amor
260 0 0

Ти ме мъчиш като вятър

и отвяваш мислите ми.

Дъждът се просмука в кожата ми

и наводни мечтите ми.

Тягостно прекършваш волята ми

за живот, а аз искам въздух.

Поне веднъж се усмихни,

нека дишам те.

Нека се удавя в очите ти,

а ръцете ти да ме обвият.

Не казвай сбогом,

аз ще спра да бягам.

© Наталия Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??