VechnataLiya (Наталия Георгиева)
17 4
15.11.2020 г., 19:14 ч.

Есенна любов 

  Поезия » Любовна
278 0 0

Ти ме мъчиш като вятър

и отвяваш мислите ми.

Дъждът се просмука в кожата ми

и наводни мечтите ми.

Тягостно прекършваш волята ми

за живот, а аз искам въздух.

Поне веднъж се усмихни,

нека дишам те.

Нека се удавя в очите ти,

а ръцете ти да ме обвият.

Не казвай сбогом,

аз ще спра да бягам.

© Наталия Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??