VechnataLiya (Наталия Георгиева)
17 4
Nov 15, 2020, 7:14 PM

Есенна любов 

  Poetry » Love
217 0 0

Ти ме мъчиш като вятър

и отвяваш мислите ми.

Дъждът се просмука в кожата ми

и наводни мечтите ми.

Тягостно прекършваш волята ми

за живот, а аз искам въздух.

Поне веднъж се усмихни,

нека дишам те.

Нека се удавя в очите ти,

а ръцете ти да ме обвият.

Не казвай сбогом,

аз ще спра да бягам.

© Наталия Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??