VechnataLiya (Наталия Георгиева)
17 4
Nov 15, 2020, 7:14 PM

Есенна любов 

  Poetry » Love
342 0 0
Ти ме мъчиш като вятър
и отвяваш мислите ми.
Дъждът се просмука в кожата ми
и наводни мечтите ми.
Тягостно прекършваш волята ми
за живот, а аз искам въздух.
Поне веднъж се усмихни,
нека дишам те.
Нека се удавя в очите ти,
а ръцете ти да ме обвият.
Не казвай сбогом,
аз ще спра да бягам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??