Ти ме мъчиш като вятър
и отвяваш мислите ми.
Дъждът се просмука в кожата ми
и наводни мечтите ми.
Тягостно прекършваш волята ми
за живот, а аз искам въздух.
Поне веднъж се усмихни,
нека дишам те.
Нека се удавя в очите ти,
а ръцете ти да ме обвият.
Не казвай сбогом,
аз ще спра да бягам.
© Наталия Георгиева All rights reserved.