13 oct 2012, 19:07

Есенна любов

  Poesía » Otra
1.4K 0 9

Есенна любов

 

 

Отиват си предесенно слънцата

със жарко-кадифените лъчи

опожарени сипят се листата –

отронени предесенно сълзи...

 

Летата ни са обич като цяло,

а есента със тъжния си нрав

довява в сенки застаряла младост

заключена в портретно-сив състав...

 

По плажа са разхвърляни мечтите –

о, време, ти за миг поспри!

Разпенени до бяло пак вълните

ги блъскат по нащърбени скали...

 

И всеки летен миг сега е спомен,

а есента – размита тишина

потропва глухо със дъждовен ромон

и бавно в нас просмуква се тъга...

 

Тъга по закъснелите усмивки,

по чудния измамен зов.

Днес лоното на младостта е плитко –

препълнено със есенна любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, аз не мога да ги преценя, но ти благодаря, а провокацията дойде от твоя стих
  • turbo4, благодаря от сърце! Красиви редове си написал... много!!!
  • Много късно дойде...
    твойта пролет изтръгва
    стон от моята есен,
    носи приказни багри
    на зелени морави,
    на кокичета бели
    и на цъфнал жасмин...

    Аз съм тъй уморен
    и не мога да тръгна
    редом с твоите стъпки,
    жълта драма наднича
    към прозореца зимен,
    леден дъжд се излива
    и ме втриса от студ...

    Много късно дойде...
    ще приседнеш до мене
    топло в мен ще се сгушиш
    ще ме гледаш любовно
    и с невинни очи,
    докато те целуна
    и заплача над теб...
  • Красиво и истинско!
    Чудесно стихотворение!
  • Благодаря ви от сърце!
    Вдъхновението ми беше двойно, тъй като имах рожден ден и страшно се вълнувах...
    Поздрави на всички!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...