Oct 13, 2012, 7:07 PM

Есенна любов

  Poetry » Other
1.4K 0 9

Есенна любов

 

 

Отиват си предесенно слънцата

със жарко-кадифените лъчи

опожарени сипят се листата –

отронени предесенно сълзи...

 

Летата ни са обич като цяло,

а есента със тъжния си нрав

довява в сенки застаряла младост

заключена в портретно-сив състав...

 

По плажа са разхвърляни мечтите –

о, време, ти за миг поспри!

Разпенени до бяло пак вълните

ги блъскат по нащърбени скали...

 

И всеки летен миг сега е спомен,

а есента – размита тишина

потропва глухо със дъждовен ромон

и бавно в нас просмуква се тъга...

 

Тъга по закъснелите усмивки,

по чудния измамен зов.

Днес лоното на младостта е плитко –

препълнено със есенна любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, аз не мога да ги преценя, но ти благодаря, а провокацията дойде от твоя стих
  • turbo4, благодаря от сърце! Красиви редове си написал... много!!!
  • Много късно дойде...
    твойта пролет изтръгва
    стон от моята есен,
    носи приказни багри
    на зелени морави,
    на кокичета бели
    и на цъфнал жасмин...

    Аз съм тъй уморен
    и не мога да тръгна
    редом с твоите стъпки,
    жълта драма наднича
    към прозореца зимен,
    леден дъжд се излива
    и ме втриса от студ...

    Много късно дойде...
    ще приседнеш до мене
    топло в мен ще се сгушиш
    ще ме гледаш любовно
    и с невинни очи,
    докато те целуна
    и заплача над теб...
  • Красиво и истинско!
    Чудесно стихотворение!
  • Благодаря ви от сърце!
    Вдъхновението ми беше двойно, тъй като имах рожден ден и страшно се вълнувах...
    Поздрави на всички!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...