Есенна любов
Есенна любов
Отиват си предесенно слънцата
със жарко-кадифените лъчи
опожарени сипят се листата –
отронени предесенно сълзи...
Летата ни са обич като цяло,
а есента със тъжния си нрав
довява в сенки застаряла младост
заключена в портретно-сив състав...
По плажа са разхвърляни мечтите –
о, време, ти за миг поспри!
Разпенени до бяло пак вълните
ги блъскат по нащърбени скали...
И всеки летен миг сега е спомен,
а есента – размита тишина
потропва глухо със дъждовен ромон
и бавно в нас просмуква се тъга...
Тъга по закъснелите усмивки,
по чудния измамен зов.
Днес лоното на младостта е плитко –
препълнено със есенна любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
