27 feb 2008, 18:42

Есенна мечта

  Poesía » Otra
1.1K 0 26
                                            petinka67 ( Романтична душа) и Aneta_kz ( Анета Джурова)


Ветре мой, ти скитащ и бездомен,
поспирай се до моята врата.
Носи ми стъпките на онзи светъл спомен,
за който ти разказвах без слова.


Запей ми, ветре, северняшка песен.
Сълзите ми със слънцето да слееш.
Разпалвай смело мойта жълта есен,
дори когато тъжно ме люлееш.


И тихо даже есента ми да настъпи
и бури да зашетат по света,
ще те позная сред полетата безлюдни,
понесъл на крилете пролетта.

 
За някои мелодията ми ще е изпята,
но в гърдите ще я нося аз така -
макар да е сурова още, сред цветята
ще залюлеем с тебе есенна мечта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...