Feb 27, 2008, 6:42 PM

Есенна мечта

  Poetry » Other
1.1K 0 26
                                            petinka67 ( Романтична душа) и Aneta_kz ( Анета Джурова)


Ветре мой, ти скитащ и бездомен,
поспирай се до моята врата.
Носи ми стъпките на онзи светъл спомен,
за който ти разказвах без слова.


Запей ми, ветре, северняшка песен.
Сълзите ми със слънцето да слееш.
Разпалвай смело мойта жълта есен,
дори когато тъжно ме люлееш.


И тихо даже есента ми да настъпи
и бури да зашетат по света,
ще те позная сред полетата безлюдни,
понесъл на крилете пролетта.

 
За някои мелодията ми ще е изпята,
но в гърдите ще я нося аз така -
макар да е сурова още, сред цветята
ще залюлеем с тебе есенна мечта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...