27 февр. 2008 г., 18:42

Есенна мечта

1.1K 0 26
                                            petinka67 ( Романтична душа) и Aneta_kz ( Анета Джурова)


Ветре мой, ти скитащ и бездомен,
поспирай се до моята врата.
Носи ми стъпките на онзи светъл спомен,
за който ти разказвах без слова.


Запей ми, ветре, северняшка песен.
Сълзите ми със слънцето да слееш.
Разпалвай смело мойта жълта есен,
дори когато тъжно ме люлееш.


И тихо даже есента ми да настъпи
и бури да зашетат по света,
ще те позная сред полетата безлюдни,
понесъл на крилете пролетта.

 
За някои мелодията ми ще е изпята,
но в гърдите ще я нося аз така -
макар да е сурова още, сред цветята
ще залюлеем с тебе есенна мечта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...