Есенна мечта
Ветре мой, ти скитащ и бездомен,
поспирай се до моята врата.
Носи ми стъпките на онзи светъл спомен,
за който ти разказвах без слова.
Запей ми, ветре, северняшка песен.
Сълзите ми със слънцето да слееш.
Разпалвай смело мойта жълта есен,
дори когато тъжно ме люлееш.
И тихо даже есента ми да настъпи
и бури да зашетат по света,
ще те позная сред полетата безлюдни,
понесъл на крилете пролетта.
За някои мелодията ми ще е изпята,
но в гърдите ще я нося аз така -
макар да е сурова още, сред цветята
ще залюлеем с тебе есенна мечта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
