Есенна мечта
Ветре мой, ти скитащ и бездомен,
поспирай се до моята врата.
Носи ми стъпките на онзи светъл спомен,
за който ти разказвах без слова.
Запей ми, ветре, северняшка песен.
Сълзите ми със слънцето да слееш.
Разпалвай смело мойта жълта есен,
дори когато тъжно ме люлееш.
И тихо даже есента ми да настъпи
и бури да зашетат по света,
ще те позная сред полетата безлюдни,
понесъл на крилете пролетта.
За някои мелодията ми ще е изпята,
но в гърдите ще я нося аз така -
макар да е сурова още, сред цветята
ще залюлеем с тебе есенна мечта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
