Есенна приказка
Есен... Ваша Светлост, нима е възможно
залъци злато в краката да пуснеш?!
Колко обещаващо, колко тревожно
вятър нацепва изпръхнали устни.
Свита мъглици веждите мръщи:
- То не е за него... Какъв етикет?!
Той си е селянин... Не е от нашите, всъщност...
Нищичко синьо... Просто поет...
Ваша Милост, дарявате Чудото!
В прозореца нощем блъска дъжда.
Вашата целувка е лека простуда.
Как не ми дава спокойно да спя...
Може би само мислите желаят
това, което шепти листопада?!
Може би, само косите - виелици
пак ще ме милнат, като награда...
Ваша Прелест, русо момиче,
аз още се уча горещо да пия...
Сърцето Ви, зная, как ме зарича
да не влизам в хралупа, в снега да се крия...
Втурва се Зимата нахално и лудо.
В бяло, разправят, се също скърби...
Ваша Милост, не искам да Ви загубя!
Снегът е в очите ми... Пари... Боли...
Ваша Святост, стих се роди...
Ваша Прелест, мисля за зрънцето...
Как, на разсъмване, сладко се спи,
щом си прегърнал русичко слънчице...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
