Есенна приказка
Есен... Ваша Светлост, нима е възможно
залъци злато в краката да пуснеш?!
Колко обещаващо, колко тревожно
вятър нацепва изпръхнали устни.
Свита мъглици веждите мръщи:
- То не е за него... Какъв етикет?!
Той си е селянин... Не е от нашите, всъщност...
Нищичко синьо... Просто поет...
Ваша Милост, дарявате Чудото!
В прозореца нощем блъска дъжда.
Вашата целувка е лека простуда.
Как не ми дава спокойно да спя...
Може би само мислите желаят
това, което шепти листопада?!
Може би, само косите - виелици
пак ще ме милнат, като награда...
Ваша Прелест, русо момиче,
аз още се уча горещо да пия...
Сърцето Ви, зная, как ме зарича
да не влизам в хралупа, в снега да се крия...
Втурва се Зимата нахално и лудо.
В бяло, разправят, се също скърби...
Ваша Милост, не искам да Ви загубя!
Снегът е в очите ми... Пари... Боли...
Ваша Святост, стих се роди...
Ваша Прелест, мисля за зрънцето...
Как, на разсъмване, сладко се спи,
щом си прегърнал русичко слънчице...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
