Есенна разходка

Горско приказно вълшебство в искрящо топли цветове,

дъждовни капки ситнят между клоните дървесни

и разтварят се в постелята от есенни листа.

Мирис на трева, усещане за тишина в съзвучие със ромон на  поток,

разходка обичайна извънградска, гарнирана със есенна тъга.

Някой ни припомня деликатно, че всичко преходно е,  миг от вечността,

и като водата във потока - неделима част от вечен кръговрат.

Красив сезон е есента, режисьор на театрална постановка,

поднасящ ни в последни кадри цветна красота,

последвани от тишина, и шепотът на бавно падащи листа.

И сцената подготвя се отново за  следващия цикъл на живота,

а ний актьори сме във отреденото ни от твореца време,

в подредения от него вечен мизансцен.

Кл.Чернев

18.10.2025