Oct 18, 2025, 10:27 PM

Есенна разходка

  Poetry
173 0 0

Горско приказно вълшебство в искрящо топли цветове,

дъждовни капки ситнят между клоните дървесни

и разтварят се в постелята от есенни листа.

 

Мирис на трева, усещане за тишина в съзвучие със ромон на  поток,

разходка обичайна извънградска, гарнирана със есенна тъга.

 

Някой ни припомня деликатно, че всичко преходно е,  миг от вечността,

и като водата във потока - неделима част от вечен кръговрат.

 

Красив сезон е есента, режисьор на театрална постановка,

поднасящ ни в последни кадри цветна красота,

последвани от тишина, и шепотът на бавно падащи листа.

 

И сцената подготвя се отново за  следващия цикъл на живота,

а ний актьори сме във отреденото ни от твореца време,

в подредения от него вечен мизансцен.

 

Кл.Чернев

18.10.2025

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Климентин Чернев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...