18.10.2025 г., 22:27

Есенна разходка

169 0 0

Горско приказно вълшебство в искрящо топли цветове,

дъждовни капки ситнят между клоните дървесни

и разтварят се в постелята от есенни листа.

 

Мирис на трева, усещане за тишина в съзвучие със ромон на  поток,

разходка обичайна извънградска, гарнирана със есенна тъга.

 

Някой ни припомня деликатно, че всичко преходно е,  миг от вечността,

и като водата във потока - неделима част от вечен кръговрат.

 

Красив сезон е есента, режисьор на театрална постановка,

поднасящ ни в последни кадри цветна красота,

последвани от тишина, и шепотът на бавно падащи листа.

 

И сцената подготвя се отново за  следващия цикъл на живота,

а ний актьори сме във отреденото ни от твореца време,

в подредения от него вечен мизансцен.

 

Кл.Чернев

18.10.2025

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Климентин Чернев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...