18 окт. 2025 г., 22:27

Есенна разходка

170 0 0

Горско приказно вълшебство в искрящо топли цветове,

дъждовни капки ситнят между клоните дървесни

и разтварят се в постелята от есенни листа.

 

Мирис на трева, усещане за тишина в съзвучие със ромон на  поток,

разходка обичайна извънградска, гарнирана със есенна тъга.

 

Някой ни припомня деликатно, че всичко преходно е,  миг от вечността,

и като водата във потока - неделима част от вечен кръговрат.

 

Красив сезон е есента, режисьор на театрална постановка,

поднасящ ни в последни кадри цветна красота,

последвани от тишина, и шепотът на бавно падащи листа.

 

И сцената подготвя се отново за  следващия цикъл на живота,

а ний актьори сме във отреденото ни от твореца време,

в подредения от него вечен мизансцен.

 

Кл.Чернев

18.10.2025

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Климентин Чернев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...